Първото пролетно слънце тази година грейна доста късно и стана крайно време да се раздвижим с по-стабилна денивелация. Отдавна бях заплюл връх Попък над Мъглиж - исполинът надничащ през Змеевския проход.

Вече сме есен, но с кеф ще ви разкажа за една пролетна разходка от май месец. Целта ни бяха водопадите Футула над Сливен, които очаквахме да са особено пълноводни след снежната зима. Но това далече не беше крайната ни точка. Щяхме да продължим към връх Голяма Чаталка, където да се порадваме на хубави гледки от стръмните южни склонове на Стара Планина. И още не го знаехме, но щяхме да получим пролетен бонус - поляни с цъфнали божури :)

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня :)

Есента е време за балкан! :) Това е сезон, който може да предложи шаренийка за окото, мехлем за душата и положителни чувства за живота! :)

Очертаваше се това да е последната разходка за мнооогоо дълго време напред. Бяхме направили уговорката с Краси още края на февруари. Дестинацията - хижа Козя Стена. Участници - стотици хора :) (Които естествено се свиха до 4мата основни заподозряни :) ) Когато в началото на март се заговори за извънредни положения, се притеснихме, но мерките все още бяха само на чертожната дъска. Все пак - бърз телефон до хижата - "Да, работим, заповядайте, няма проблем!" Отиваме! :)